Натура 2000

София. 12.2006
Представители на над 40 неправителствени природозащитни организации протестират пред Министерски съвет срещу списъците със защитените зони по “Натура” 2000, които кабинетът предстои да одобри днес, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Протестиращите настояват да бъде приет пълният списък на защитени зони, изготвен от експертите. Пред репортер на “Фокус” Йорданка Динева от фондация “Биоразнообразие” заяви, че експертите са предложили 225 зони, което представлява 28,6% от територията на страната. Националният съвет по биоразнообразие е взел решение в над 29 зони да бъдат прецизирани границите. По думите на Динева точно в тези зони попадат много от българските планини като Родопи, Сакар, Западен Балкан, части от Рила и части от Централен Балкан.
Около 50-60 души са се събрали на мирния протест пред Министерски съвет. Протестиращите носят зелени ленти. Към екосдруженията ще се присъединят и студенти от Софийския университет “Климент Охридски” и Лесотехническия университет. Днешният мирен протест е част от инициативата “Зелена седмица в защита на природата”.

Всекидневни глоби от стотици хиляди евро заплашват България заради неизпълнението на ангажиментите си за екомрежата "Натура 2000". Това за пореден път предупредиха в сряда екологични организации, като се основаха на горчивия опит на други страни от Европейския съюз.
Природозащитниците твърдят, че дори правителството да приеме варианта на мрежата, за който в края на декември лидерите на тройната коалиция си стиснаха ръцете,цялата строгост на Еврокомисията ще се стовари върху България и данъкоплатците й. Причината според еколозите е, че този вариант не покрива дори минималните изисквания на ЕС за включване в мрежата. От другата страна са и многобройните искания от различни региони да бъдат извадени от списъците за "Натура", за да не се спре икономическото им развитие. В четвъртък инициативният комитет от Пиринския край и собственици на земи от крайморската община Долни чифлик ще протестират пред Министерския съвет по време на правителственото заседание. Те ще връчат покана за среща в Шкорпиловци, на която да се обсъди възможността за актуализиране на картата на "Натура 2000" и се заканиха, че ще блокират пътя Варна - Бургас всеки ден, ако няма реакция.
През декември политическият съвет на коалицията реши да заложи на минималния вариант за екомрежата, предложен от министерството на околната среда. Според него 15% от територията на страната попада под защитата за местообитанията и 16.23 на сто - под тази за птиците. Преди съветът по биоразнообразие към ведомството на Джевдет Чакъров да гласува предложенията за "Натура 2000", научният екип, който изготвяше списъка със зони, беше "помолен" да сведе до минимум броя и площта им. На базата на критериите на ЕС за определянето на зоните за защита те определиха, че за да изпълни ангажиментите си, като абсолютен минимум България трябва да включи 28.6% от площта си за опазването на местообитанията и 23.6% за птиците. С припокриване на някои зони, които попадат под "закрилата" и на двете директиви, управляващите реално решиха да извадят от заявената от еколозите мрежа поне 1/10 от България.
Природозащитниците от "Зелени Балкани" цитираха няколко примера за санкционирани държави, които не са разширили териториите си в "Натура" в дадения от ЕК срок и са дадени на Европейския съд в Люксембург (виж схемата за процедурата за налагане на санкции). Заради неизпълнение на директивите за "Натура"Франция отнесе еднократна глоба от 20 млн. евро,
покри съдебните разноски и плащаше по 316.5 хил. евро за всеки просрочен ден, докато изпълни всички забележки на Еврокомисията. Подобна участ заплашва Испания и Ирландия.
Полша стана нарицателно за неизпълнение на този ангажимент, като първоначално включи под 5% от територията си в екомрежата. Правителството във Варшава включи едва половината от местата, отговарящи на изискванията за опазване на птиците. Предложените зони за местообитанията също са недостатъчни. През юли 2006 г. ЕК прати първото си предупреждение, а второто през декември. Тогава беше спрян и "притокът" на пари от еврофондовете. Според полски неправителствени организации заплахата от съд вече е много реална, а дневното наказание за страната се очертава около 400 хил. евро.Берлин пък се размина с еднократната санкция от десетки милиона евро и дневна глоба от 900 хил. евро, тъй като успя в стандартния двумесечен срок да включи в "Натура" поисканите от ЕК 21 зони. Тези глоби бяха "нарочени" за територии от 19 хил. хектара, които са минимална част на фона на 5.3 млн. хектара обща площ на екомрежата в Германия.
Екоорганизациите отбелязват още, че заради неразбирателствата между политици, управляващи, инвеститори, собственици на земя и други България беше първата страна, която не успя да внесе списъците си за "Натура" в ЕК до първия ден на членството си и поиска месец отсрочка.

София.12.2006
Местата със съхранена природа в България, като защитените територии и зоните от екологичната мрежа НАТУРА 2000, имат голям потенциал за доходен поминък за местното население и за развитие на успешен устойчив бизнес. До този извод стигнаха днес участниците в организираната от МОСВ кръгла маса на тема “Устойчиво развитие в защитените територии”. Това съобщиха от МОСВ. Целта беше да се представят успешни практики за развитие на икономически дейности в и в близост до защитени територии, за да се повиши обществената осведоменост за възможностите, които предоставят местата със съхранена природа.
Ася Донева, експерт в дирекция “Национална служба за защита на природата” в МОСВ за пореден път подчерта, че няма изрични забрани за строителство в местата по НАТУРА 2000 и че на всеки проект ще се прави специфична оценка, защото във всяка защитена зона има конкретен вид, който се опазва и ще се преценява въздействието на проекта върху него. Няма да има унифицирани правила за оценка на инвестиционни намерения.
Александър Атанасов, експерт в отдел “Агроекология и необлагодетелствани региони” в МЗГ съобщи, че са определени 25 различни дейности, за които собствениците-ползватели на земеделски земи и гори ще могат да получават компенсации ако бъдат наложени ограничения в защитената зона по НАТУРА 2000, в която попада техният имот. През първите пет години максималната сума на компенсациите може да достигне до 500 евро за хектар. Атанасов подчерта, че ако земята не се обработва, нейният собственик няма да има право на компенсации.
Десислава Михалкова, експерт в Държавната агенция по туризма /ДАТ/, съобщи, че годишният ръст на туризма сред природата в световен мащаб е от 10 до 30 процента. Този ръст е от два до шест пъти по-голям от ръста на останалите видове туризъм. Разходите, които туристите правят за екотуризъм, нарастват с 20 процента годишно. В България туризмът в момента е териториален - планински и морски, а също така и сезонен. Екотуризмът дава много добри възможности да се преодолеят тези ограничености. По данни на ДАТ интерес към екотуризъм у нас проявяват между 140 000 и 180 000 души, което според Михалкова показва, че има голям потенциал за развитие на този вид туризъм.
Денимила Денчева, експерт в Дирекция “Превантивна дейност” на МОСВ, представи предимствата за притежателите на сертификати по европейските схеми за екомаркировка и за управление по околна среда и одитиране в туризма /EMAS/. Екомаркировката и EMAS са стандарти за отличие, посочи тя. В Европа ги притежават от 5 до 30 процента от производителите и фирмите за услуги. По думите на Денчева ЕК поощрява носителите на тези сертификати, защото те развиват бизнес, щадящ природата, като популяризира тяхната дейност.
Борис Бъров, изпълнителен директор на Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/, съобщи, че в началото на следващата година у нас стартира проект за проучване на възможностите да се отпускат кредити на малки и средни предприятия, които със своята дейност ще допринасят за опазване на местата по НАТУРА 2000. Изпълнител на проекта ще е БДЗП. Той се финансира от дирекция “Разширяване” на ЕК и ще се изпълнява в три пилотни страни едновременно - България, Унгария и Полша.
Първо ще се изберат пилотни райони, които да представят различните типове зони по НАТУРА 2000 - планински, черноморски, земеделски земи, гори и т.н., обясни Бъров. След това ще бъдат издирени малки и средни предприятия, които развиват бизнес в такива зони, или такива, чието производство е свързано с устойчиво използване на суровини от тези зони. Кредитните схеми за такива предприятия ще отпуска ЕБВР. По думите на Бъров в момента ЕБВР търси български търговски банки, които да предлагат тези кредити и вече има потвърждение от една.
Бъров посочи примери за предприемачи, които вече са идентифицирани като потенциални получатели на такива кредити. И двамата са от Белене. Единият произвежда кошници и декоративни огради за градини от аморфа /растение-вредител, което се разпространява във влажните зони по Дунав, измества естествената растителност там и ги пресушава/, продава ги в Белгия, като цената на една кошница е 70 евро. Другият произвежда калифорнийски червеи, които неутрализират оборския тор и го превръщат в компост, който се изкупува от оранжериите по 200 евро за куб.м. Също така тези червеи се изкупуват за храна на прасета.
Екатерина Гаджева, експерт по биоразнообразие в РИОСВ-Смолян, представи добри практики за развитие на устойчив туризъм в Родопите. Като примери за това, че населението е осъзнало ползите от съхранената природа тя представи предложения на местните хора за разширяване на две защитени зони - Триградското и Буйновското ждрело, внесени в МОСВ от проекта на ООН “Родопи”. Предложението за Триградското ждрело е защитената територия да се увеличи двойно. Освен еко и селски туризъм и развитие на традиционни занаяти, населението в района на Триградското ждрело се занимава и с култивирано отглеждане на мурсалски чай.

София.02.2007
Сдружение „Зелен Алианс” застава срещу това Министерски съвет да приема списък на защитени зони, без преди това да е извършена разяснителна работа, както се изисква в директивата и Закона за биологичното разнообразие, без да е предоставен картен материал пред общините и научните институти. Това се казва в декларация на сдружението, изпратена до медиите. “Сдружение „Зелен Алианс” оценява инициативата на премиера за спазване на чл.9 от Закона за биологичното разнообразие. Според думите на Сергей Станишев “от сега нататък много важен приоритет ще бъде разяснителната кампания”. Повече от три месеца „Зелен Алианс” настоява именно за публичност и дебати относно Европейската мрежа „Натура 2000”, се казва в становището на екосдружението. Според природозащитниците не следва да се одобрява нещо, чиято обективност е поставена под съмнение. “Приетите 11 % от територията на страната ще бъдат представени на ЕС и предложени за субсидиране, без да са минали през критичен научен анализ на утвърдени български институти, специализирани в областта на защита на биоразнообразието - Биологически факултет, ЛТУ, Институт по ботаника, Институт по гората, Аграрен университет - Пловдив, природонаучен музей - Варна и т.н. Произволно начертаните граници и неточно обявените видове в тези 11 % от територията на Република България реално могат да са причина за тежки санкции от страна на ЕС спрямо кметовете и данъкоплатците, защото ще удостоверяват наличие на защитени видове, които де факто липсват там”, категорични са от “Зелен Алианс”. От екосдружението смятат, че в тези райони не са правени проучвания за биоразнообразие.
По отношение на 5%, които МС връща за преразглеждане в Националния съвет за биоразнообразие, от “Зелен Алианс” смятат, че там съществува конфликт на интереси, който трябва да бъде премахнат, за да има обективно и научно обсъждане.
“Призоваваме министъра на околната среда да извади от състава на Съвета всички представители на НПО, участващи в коалицията на „Българско дружество за защита на птиците” и „Зелени балкани” и да покани представители на други НПО, не участвали в изготвянето на проекта, за да има обективна преценка”, се казва в декларацията на сдружението. Природозащитниците настояват да бъдат отстранени като членове на Съвета всички научни работници, участвали в предложенията на проекта „Натура 2000” и на тяхно място бъдат включени, със заповед на Министъра на околната среда и водите, ръководителите на институти, специализирани в защита на био-разнообразието. С авторитета на цялата научна мисъл в България трябва да бъде взето решение по въпрос от стратегическо значение за страната.
Сдружение „Зелен Алианс” призовава да се сложи край на манипулацията и притесненията от шепа „богоизбрани” еколози. “Гражданското общество не бива да позволява да се пречи за повишаване стандарта на живот и опазване околната среда в страната ни”, смятат от алианса.
“Опазването и възстановяването на природата не може да бъде постигнато само чрез финансовата подкрепа на държавните институции и доброто намерение на гражданите. Прозрачността и точните регламенти са фактори за привличане на инвеститори, възприели политика на социална отговорност. Не бива да се прави утопично противопоставяне на бизнес и екология, а да се изработи стратегия за насърчаване на инвестициите и в опазването на околната среда”, категорични са от „Зелен Алианс”, като се обявяват “за” опазване на околната среда, но и „за” подобряване на качеството на живот”.

Извадиха Черноморието и Пиринско от Натура 2000
15 февруари 2007 / News.dir.bg
Най-спорните територии по европейската екологична мрежа Натура 2000 - по Черноморието и в Пиринско, засега няма да се включват в екологичната мрежа, реши правителството.
Тези райони ще бъдат допълнително прецизирани и разгледани от Съвета за биологично разнообразие, което трябва да стане до ноември 2007 г., предаде БНР. От одобрения до момента списък са отложени всички предложени защитени зони, към които е имало въпроси от общини, обществени организации и инициативни комитети. Промишлени зони и урбанизирани територии също няма да бъдат включвани в защитените зони. Това уточни след правителственото заседание министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров. Може да се каже, че правителството е отложило всички места по екомрежата, против чието приемане се обявиха общините през последните месеци. По думите на Чакъров, България ще предложи на Европейската комисия около 20% защитени зони от територията си по Натура 2000 в изпълнение на двете европейски директиви - за птиците и за местообитанията. Припомняме, че експертите поискаха включване на 24% от територията на България, но впоследствие тройната коалиция реши те да бъдат редуцирани до 16%.