Новини
Кюстендил. Европейската комисия може да задейства наказателна процедура заради проекта “Паничище - Езерата- вр.Кабул”, заяви еколог. “Битката с проекта “Паничище - Езерата - вр.Кабул” продължава, на този етап изчакваме да измине процедурата от страна на Европейската комисия, след внесената подписка срещу този проект”, каза пред радио “Фокус” - Кюстендил екологът Цвета Христова от сдружение “За земята”. Тя уточни, че в ЕК са депозирани 148 000 подписа срещу проекта, а събраните подписи са над 150 000. Според Христова в осем държави вече има подкрепа за инициативата на еколозите. Към момента над 400 българи са се записали за членове на обществените сдружения "Граждани за Рила". Организации има в 21 града, като сред най-активните са в Пазарджик, Пловдив, Велико Търново, Варна и Русе. "Граждани за Рила" вече има и в Канада. И в другите държави това са неформални групи граждани, юридически лица, които подкрепят екоорганизациите по отношение на предприетите действия срещу проекта. “Това не е изненада за нас, тъй като Рила е световно богатство, а седемте рилски езера са един от символите на България”, каза още Христова. Тя подчерта, че еврокомисарят по околна среда Ставрос Димас е заявил при приемането на подписката, че случаят не търпи отлагане. “От тук нататък всичко е в ръцете на ЕК”, каза Христова. Според нея в случая може да бъде задействана наказателна процедура - ЕК да изпрати писмо до България, като на страната ни бъде даден срок от три месеца за предприемането на мерки по проблема. Ако проблемът остане нерешен, ще бъде заведено дело в Европейския съд, което може да приключи с налагането на сериозни санкции за българската държава.
Може да се задейства наказателна процедура заради проекта “Паничище-Езерата-вр.Кабул”,
Предстоят обществени обсъждания на проектозаповедите за защитени зони по “Натура 2000”
Бургас. Обществени обсъждания на проектите за заповеди за защитени зони по “Натура 2000” - “Бургаско езеро”, „Атанасовско езеро” и “Странджа” ще се проведат през тази седмица в гр. Малко Търново, гр. Бургас и гр. Царево, съобщиха от Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите. Зоните са част от Европейската екологична мрежа “Натура 2000” по Директивата за птиците и обхващат част от землищата на тези общини. Срещите с обществеността за проекта за заповед на защитена зона „Странджа” ще се проведат на 13 май от 11.00 ч. в Малко Търново и от 14.00 ч. на 16 май - в Царево. Обсъждането на зоните „Бургаско езеро” и „Атанасовско езеро” ще се състои на 14 май от 10.30 ч. в Община Бургас. Защитена зона за опазване на дивите птици "Странджа" е разположена в землищата на с. Бродилово, с. Българи, с. Кондолово, с. Кости, с. Изгрев, с. Велика, с. Синеморец, с. Резово, с. Варвара, гр. Ахтопол, гр. Царево, община Царево и с. Бяла вода, с. Близнак, с. Бръшлян, с. Евренозово, с. Граматиково, с. Калово, гр. Малко Търново, с. Младежко, с. Сливарово, с. Стоилово, с. Визица, с. Заберново, с. Звездец, Община Малко Търново. Проектът за заповед предвижда забрана за разораване на ливади, пасища и мери, корекция на речните корита и промяна на естествения воден режим на реките, скалното катерене, делта- и парапланеризма през гнездовия период на птиците март - юли, както и използването на неселективни средства за борба с вредителите по горите. Защитена зона „Атанасовско езеро” обхваща землищата на гр. Бургас, кв. “Сарафово”, с. Банево, с. Изворище, с. Ветрен и с. Рудник, община Бургас. Защитена зона за опазване на дивите птици "Бургаско езеро" е разположена в землищата на гр. Бургас, кв. “Горно Езерово”, кв. “Долно Езерово”, кв. “Меден рудник”, кв. “Лозово”, Община Бургас, Област Бургас. Предложените в проектозаповедите забрани са за разораване и залесяване на ливади, пасища и мери, отводняване и засушаване на водни обекти, палене на тръстиковата растителност и косене на тръстика в периода март-септември. Целта на обявяването й е опазване и поддържане на местообитанията на значителен брой защитени видове птици. Защитените територии, попадащи в границите на потенциалните защитени зони - природен парк „Странджа”, поддържан резерват „Атанасовско езеро” и защитена местност „Вая”, запазват статута, категорията, границите и режимите си на опазване по Закона за защитените територии.Пълните текстове на проектозаповедите за защитените зони са публикувани на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. На разположение са също в административната сграда на РИОСВ - Бургас, к-с “Лазур”, ул. “Перущица” 67. В едномесечен срок заинтересованите лица могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирани писмени становища, възражения и предложения относно посочените в проектите на заповеди забрани и ограничения на дейности.
Кой би могъл да предположи успеха на младата естонска зелена партия? Създадена едва преди шест месеца, тя успя да получи 7,1 % от гласовете на последните парламентарни избори през март и в момента разполага с шест депутати от общи 101. В началото на 90-те години важна роля в стремежите на балтийските републики към независимост изиграват именно движенията на еколозите. В Литва зелените се бориха срещу разширяването на АЕЦ Игналина, в Латвия - срещу завод за целулоза, а в Естония еколозите се бориха срещу мина за фосфати. След 15-годишно отстъствие ето, че зелените се завръщат в най-северната от балтийските страни. Според Марек Щрандберг, председател на новосъздадената Зелена партия, присъединяването на страната му към ЕС е окуражило оформянето на ново еко-съзнание.
Европейските директиви за околната среда са точни и добре съставени. “Присъединяването към ЕС ни позволи да променим законите и да хармонизираме правната ни система с тази на Съюза. Член съм на Съвета на естонската Фондация за природата и виждам до каква степен Европа е повлияла правната ни система.”, заявява Щранберг.

Социолозите смятат, че зелените са успели да привлекат протестния вот, но също така благодарение на тях останалите партии засегнаха в програмите си теми като енергийните източници и природните ресурси. Зелените обаче не успяха да се включат в новата управляваща коалиция. Шестте депутатски гласа няма да са достатъчни за блокирането на важни решения, но много естонци се надяват, че Зелената партия ще се превърне в екологичната съвест на парламента.
В Холандия, която традиционно е страна с подчертано отношение към опазване на околната среда, зелените продължават да губят терен. В момента те разполагат само със седем места в парламента на фона 11-те през 1998. В манифест, публикуван на 3 април 250 членове на Зелените се обявяват срещу стратегията на партията. Според тях, зелените е трябвало да се концентрират единствено върху въпроса за опазването на околната среда. Интересно е, че в Холандия всеки четвърти членува в асоциация за защита на природата. Критики се отправят и затова, че партията се е превърнала в елитарна и се е отдалечила от основите си и важи групи като синдикатите. Проблемът е доста сериозен, тъй като Зелените са партията в лявото пространство, която е загубила най-много гласове на последните избори. Мнозина смятат, че единственият начин партията да възвърне позициите си е да се посвети единствено на опазването на околната среда.
Зелените в България набират симпатизанти и са готови да се явят самостоятелно на изборите за евродепутати на 20 май.
На предстоящите избори за Европейски парламент Зелената партия, която е член на Европейската зелена партия, ще се яви със своя зелена листа. В нейна подкрепа са се подписали 34 726 избиратели. В тази връзка партията се обърна към всички, които са загрижени за опазване на българската природа, да се обединят и да изработят принципи на обща политика за околната среда. Предизборна активност дойде след дълъг период, в който на много хора в България не им беше ясно за какво точно се борят зелените в действителност и колко са партиите и организациите, прегърнали екоидеите. Зелената партия в България е една от първите зелени партии у нас, създадена на 28 декември 1989 година в Химическия факултет на Софийския университет. Учредителите й са общо 270 души млади интелектуалци. Сред тях са сегашният президент на Атлантическия клуб Любомир Иванов и бившият външен министър Соломон Паси, който от името на Зелената партия излезе с предложение България да стане член на НАТО. След първата зелена партия се нароиха Партия на зелените, български Зелен кръст, Движение за Зелена България. За първи път тази година представители на всички зелени партии представиха общо страната на конгреса на Европейската зелена партия в Хелзинки. Процесът на обединение на зелените политически и обществени сили в България бе приветстван от европейските зелени. Имайки опората на Европейската зелена партия зелените у нас започват да играят по-активна политическа роля по отношение на една от основните си задачи - опазване на биоразнообразието. Българската зелена партия получи европейска подкрепа в усилията си да убеди българското правителство да преразгледа списъка с територии, които трябва да влязат в европейската мрежа на специално охранявани територии - Натура 2000. Списъкът бе предоставен 6 седмици по-късно и с 1/3 по-малко от първоначално предложените територии. Пак в подкрепа на дейността на българската зелена партия Европейската зелена партия се включи в акцията за спиране на незаконния строеж в парк „Странджа”. Развръзката по образуваното съдебно дело се очаква през май.
ЗЕЛЕНИТЕ В ПОЛИТИКАТА