Световен ден на Океана

Фокус: Проф. Димитров, бихте ли разказали за науката океанология и с какви проблеми се занимава тя?
Петко Димитров: Науката океанология произхожда от “океан” и “логос”, т.е. това е наука за моретата и океаните. Всъщност, океанът е едно събирателно понятие на океани и морета. Науката се занимава цялостно с проблемите на океаните, като се започне от биоса и океанската и морска вода, в която се съдържа биологичната материя, в която е животът на морето и океаните и се завърши с динамиката на водните маси, техният химичен състав, промени във времето, екологични проблеми на моретата и океаните, технологични проблеми, свързани с океанотехника за изучаване на моретата и океаните. И, разбира се, геоморфологията и релефът на океанското дъно и геоложкият строеж на океанските дъна.
Тук вече могат да се разглеждат и проблемите с риболова, биологичните ресурси, аквакултурите, минерални и енергийни ресурси на океанското дъно, енергийни ресурси на морската вода. Това е огромен набор от проблеми, с които се занимава науката океанология.
Фокус: Как България се вписва в тази наука?
Петко Димитров: България, като страна, която има излаз на Черно море и която има интерес към проблемите на Световния океан, не само във връзка с развитието на водния транспорт и риболова, но имаме интерес и във връзка с проблемите, свързани с опазването на океанските и водни акватории и тяхното възпроизводство. България има интерес и към проблемите, свързани с минералните и енергийни ресурси на Световния океан.
Фокус: Има ли нови видове водорасли в Черно море и такива, които вече са изчезнали?
Петко Димитров: Естествено е при развития воден и морски транспорт в Черно море да подадат видове, които не са типични за него. Известно е, че рапаната е настанена в Черно море преди около 50-60 години. В Черно море навлязоха и някои нови нетипични за него видове. Морската среда има своята самопречиствателна способност, но тя не е безкрайна. Известно ограничение за морската среда се чувства след 90-те години, когато бяха закрити различни производства, свързани със замърсяването на Черно море, не само у нас. Става въпрос за Украйна, Русия, Грузия и Турция - почти всички черноморски страни чувстват едно известно ограничаване на екосистемата на Черно море. Но независимо от това, съществуват известни проблеми с биомасата, особено с дънната биомаса, дънните биоценози, както и с другите организми в Черно море, които са подложени на екологичен стрес.
Знаете, че с влизането на нашата страна в Европейския съюз, се заложиха едни много високи норми на охрана на морска среда и изграждането на пречиствателни съоръжения в района на крайбрежието на Черно море, с оглед да бъдат обхванати всички продукти, които се изхвърлят в морето и да бъдат подложени на пречистване - отпадните води да влизат в Черно море пречистени.
Фокус: Това правило спазва ли се?
Петко Димитров: С това, което чувам от министъра на околната среда и водите се оказва, че в близките години почти цялото наше черноморско крайбрежие ще бъде обхванато от пречиствателни инсталации. Вие виждате бетонният натиск на строителството върху крайбрежието, огромното количество хотели и спални места, което означава натоварване с двойно повече туристи. Това означава, че трябва да се изгради такава система, която да отговаря на новите условия, на новата леглова база, която се създава.
Екологичната култура на нашата нация е твърде ниска. Почти никой не се грижи за изграждане на висока екологична култура по крайбрежието. Дори и сега ако тръгнете по крайбрежието от северната граница, ще останете изненадани от огромното количество строителни материали и най-различни отпадъци, особено от обитаващи туристи, тъй като няма изградена инфраструктура за събиране на елементарните отпадни продукти и боклуци по крайбрежието. Тоест трябва да се създаде нова система за екологично образование, още на децата, разбира се и на по-възрастните, за да може да се вземат мерки за охрана на морската среда. Защото у нас все още съществува убеждението, че всичко, което е излишно може да отиде на морското дъно. Такива убеждения съществуваха повече от 50 години и дъното на морето е осеяно с невероятни отпадъци и боклуци. Изхвърля се безконтролно и този техногенен отпадък, който се изхвърля, е във вид на продукти, които не се подлагат на разлагане в морската вода и се натрупват на дъното, създавайки една тягостна картина за човек, който вижда морското дъно.
Фокус: Доколко е развита подводната археология в България?
Петко Димитров: Нашата дейност във връзка с подводната археология на Черно море е свързана с програма, която ние реализираме от доста години насам, свързана с проблемите на потопа на Черно море. В тази връзка през 2001-2002 г. в Черно море бяха проведени съвместни българо-американски изследвания с известния американски изследовател, откривателят на “Титаник”, Робърт Балард. Бяха получени удивителни резултати. Дъното на Черно море е изключително богато на останки от праисторическо, антично, римско и византийско време, чак до наши дни. Дъното е осеяно с многобройни артефакти, потънали кораби. През 2002 г. ние имахме шанса да намерим засега най-старото корабокрушение в Черно море на дълбочина около 80 метра в нашата българска икономическа зона. Това е корабокрушение на кораб от IV век преди Христа. На дъното на морето се виждат останки от 20 амфори на повърхността, тъй като самият кораб е зарит в пясък. Бяха намерени и редица други останки от кораби, но на по-голяма височина - около 170-200 метра, които са добре запазени, но тези кораби са от XV-XVII век.
Провеждаме такива проучвания, но за съжаление не можем да намерим финансиране за нашите проблеми, още повече, че ние се занимаваме и с проблеми, свързани със старите брегове на Черно море, където е твърде възможно да са живели хора от праисторическо време или от времето на неолита. Затова говорим за така наречената теория за потопа в Черно море.